20 °C
Отива мъж с една селска мома в едно готско варненско заведение. Идва сервитьора и пита какво ще желаят. Мъжът си поръчва едно малко уиски и една сода, а момата:
- И за мен същото, ма ко може содата на върха на лъжичката!
Любими Герои
3,295 прегледа
Следващ →
Още вицове
Двама ловци се изгубили в гората. Лутали се дълго, но не успели да се ориентират и единият предложил на другия:
- Ще стрелям три пъти, може някой да ни чуе.
Така и направил. Почакали половин час, но нищо не се случило.
- Стреляй ти три пъти - казал единият, сега вече може да ни чуе някой.
- Добре - отговорил другият, обаче имам само една стрела...
Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шарана помни?
- Нова вратовръзка? Ти ли си я купи?
- Да.
- Повече не прави така, помоли някой.
Между пияници:
- Пешо, ти като отваряш вратата на кенефа, лампата светва ли?
- Не, паля я с ключа.
- Значи пак съм ти пикал в хладилника...
Попитали Асан:
— Асане, знаеш ли каква е разликата между комунизма и демокрацията?
— Знам я, бате, как да не я знам! При социализъма работиш, работиш – купиш телевизор, работиш, работиш – купиш килим, работиш, работиш – купиш хладилник.
А при демокрацията – работиш, работиш – продадеш телевизор, работиш, работиш -продадеш килим, работиш, работиш – продадеш хладилник.
Злословието дори и без доказателства оставя почти вечни следи. - Александър Пушкин
