Един бедняк помолил моллата да почете над бащиния ме гроб и му дал 10 монети. Дошъл моллата, почел 10 минути и се наканил да си тръгва, когато дошъл един богаташ и казал:
- Молла, почети и на гроба на баща ми. - и му дал 100 монети.
Моллата отишъл да чете, и чел, чел, и така половин час. Беднякът го попитал:
- О молла, ти почете на бащиния ми гроб 10 минути, а на неговия половин час, как да разбирам това?
Моллата:
- Слушай, баща ти беше умен човек, един път като му кажех нещо, той всичко разбираше, а на неговия баща трябваше все да му повтарям.
- Тате, учителката по математика те вика.
- Какво се е случило?
- Тя ме пита:
"Колко е 9*7?", а аз й казвам:"63", тя пита:
"А 7*9?", а аз:
- Същия х@й е...
- Наистина, същото е - чуди се бащата, - Добре, ще отида.
На следващия ден синът пита:
- Тате, а ти в училището ходи ли?
- Още не съм.
- Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура.
- Защо?
- Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря:
" А на х@я ли си да стоя?"
- Наистина, - казва бащата, - добре, ще отида.
На следващия ден синът пак пита:
- Тате, ти в училище беше ли?
- Още не.
- Не отивай, изключиха ме.
- Защо?
- Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география.
- А учителката за по география за чий х@й е дошла?
- Аз попитах същото!