20 °C
Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Любими Герои
3,219 прегледа
Следващ →
Още вицове
По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно.
Уилям Шекспир
Тя го чакаше цял живот. Обаче веднъж не очакваше внезапно връщане от командировка...
В чакалнята на спешното отделение в болницата доктор говори с мъж. Доктора:
- Е, какво се е случило с него?
- Седим си значи с него, чакаме още приятели за петъчна разпивка. Решихме да вземем някоя водка, докато чакаме, че да не скучно. Дадох му пари, пратих го до магазина, а аз приготвям разни мезенца. Всичко да е тип-топ.
- Да, така си трябва.
- Да, ама т’ва копеле, да вземе да види неква кристална гарафа, че и да вземе да я купи. А за водката да няма пари!
- Хм, ама съвсем ли?
- И за малка бутилчица даже!
- Знаете ли, аз на ваше място, да ме прощавате, ама тази гарафа щях да му я напъхам в задника!
- Ама докторе, вие всичко знаете, тогава що питате?!
Млада двойка спира с кола в полето, с явното намерение да се наслади истински на романтиката и природните си мераци.
Мацката излиза от колата за да се поразхвърля по-лесно, когато пичът я омайва (или показва) нещо и тя си пъха главата в отворения прозорец.
Пичът в този момент вдига стъклото и я фиксира в това положение, след което излиза и той, и я оправя юнашки изотзад.
Сцената наблюдава местният овчар:
- Малийй, пари за кола мое да немам, ама барем една врата ке си купим
Срещат се двама. Единият се оплаква:
- Жена ми ми съсипа живота. И да дишам не ми дава!
- А пък моята наопъки. Щом се прибера вкъщи и веднага вика: "Я ми дъхни!".
В света на злото, глупостите, неувереността и съмненията, наричан съществуване, има нещо за което си струва да живееш, и което несъмнено е силно като смъртта: това е ЛЮБОВТА.- Хенрик Сенкевич
