Починал един мъж. Погребението... Всички си тръгнали, останали само безутешната вдовица и някаква жена. Вдовицата я погледнала и попитала:
- Извинете, Вие коя сте? Не ви знам.
- Любовницата на мъжа ви.
- Не може да е имал любовница! Той беше прекрасен съпруг, всяка вечер си беще вкъщи навреме, цялата заплата до стотинката носеше вкъщи!
- На обяд и премията ни стигаше...
Никой не може да бъде наречен щастлив преди последния ден на живота му, защото и след много ласкави усмивки съдбата изведнъж може да покаже своя грозен лик. Падението следва величието и жалката смърт - бляскавия живот.