В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява:
- Край! Не мога повече! Напускам!
- Защо, Костов?!? Какво се е случило?
- Писна ми! Ходя по гробището и гледам: "Тук почива...", "Тук намери покой..". И к`во се оказва? Само аз бачкам...
- Как може да си толкова мързелив? По цял ден спиш, а можеше да имаш семейство, деца, те да работят за теб. Толкова ли ти се вижда трудно?
- Да! Къде да намеря бременна жена!?!