Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение.
Дядото задал въпрос:
- Колко е три плюс четири?
Иванчо сметнал на пръсти и отговорил:
- Седем!
Дядото:
- Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега!
Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете.
Дядото пита:
- Колко е пет плюс пет?
Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва:
- Единайсет!
Един човек срещнал свой приятел и го поканил на гости.
Тръгват заедно и когато пристигат още от вратата тъщата го посреща взема му палтото, кани ги да влязат в хола и да се настанят. През това тъщата носи чехли и ги нахлузва на краката на зет си.
Приятелят много учуден от ситуацията пита:
- Какво я правиш тази женица, биеш ли я нещо, че е толкова послушна?
- Не, нищо подобно. Питай я ако искаш...
Гостът съответно попитал:
- Защо е цялата тази любезност?
- Ами как да кажа... - започнала тъщата - ...отначало, когато младите се нанесоха много се радвахме; момчето е добро, здраво, справедливо и спокойно - нали работи като футболен съдия. Имахме котка, но тя нещо не го харесваше много много и още първата вечер го надраска с нокти по крака. Той нищо не каза, само извади от джобчето си един жълт картон, вдигна го и после го прибра. И така всичко си продължи спокойно. След два дни докато зет ми гледаше телевизия, обаче, котката скочи върху него и го надраска по рамото. Той пак реагира много спокойно - извади жълтия картон и го вдигна. Но една вечер котката скочи върху лицето му и го одраска. Тогава той вдигна червен картон и на сутринта намерихме котката обесена на тавана...
- Тази история е много тъжна, но не разбирам какво общо има с това да си толкова любезна със зет си.
- Ами аз вече имам два жълти картона...