Събота, 8 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°
Говорят си две приятелки: — Мъжете са много глупави. Представи си само, всеки път, когато ми трябват пари, правя скандал вкъщи и заплашвам, че ще си замина при мама. — И това действа? — Разбира се, всеки път ми дава пари за билет.
Семейни 3,504 прегледа
Следващ →

Още вицове

Алберт Айщайн:Науката без религия е саката, а религията без наука е сляпа. Студент пише на богатия си баща: "Татко, тук аз съм единствения, който ходи с кола на училище, всички останали ходят с автобус, гледат ме особено и на мен ми става неудобно. След кратко време студентът получава писмо от баща си: "Синко, в плика има пари-купи си и ти един автобус и ходи като другите с него на лекции." Един борец бил на гости у приятели. Видял в стаята един полюлей, който много му харесал и запитал приятеля си как се казва та да си го купи. - “Бяло дупи” – отговаря приятеля му. На другия ден борчето отива в магазина и вика на продавачката: - Искам едно “Бяло дупи” Продавачката смутено: -Ама как така ... моля ви се... -Ама вижте к`во бе госпожа - аз съм клиент, аз си плащам... Отива продавачката при шефа си и вика: -Шефе тука един иска бяло дупи... -А-ааа...ще му дадеш като иска ... той е клиент, няма да го изпускаме – казал шефа. Връща се продавачката при борчето, свалила гащите и се надупила.. Борчето я прекъснало: -А-ааа не бе онова беше едно такова... с две топки и едно дълго виси... Тогава продавачката се провикнала: -Шееефе, тебе търси... Моята жена работи в секретен завод, нощни смени, карат ги да пият, за да не помнят с какво се занимават...нищичко не помни, идва си всяка сутрин - едва си стои на краката...но носи добри пари.... Жена се прибира по мръкнало, пътят й минава през гробище. Хваща я страх. Настига един мъж, който крачи в нейната посока: - Може ли да вървя с вас? - Да - казва мъжът. За да няма неловко мълчание, жената завързва разговор: - А вас не ви ли е страх да вървите нощем през гробище? - Беше ме страх, докато бях жив - отвръща мъжът.
Реклама — Зона 3 (728x90)

Възможностите не идват при този, който чака. Те се пленяват от онзи, който атакува." - Джордж Патън