Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: - Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, да де… - Защо си толкова весел? - Вчера се разведох, такива рога ми паднаха от главата! - Тате, какво е зима? - Виж в камерата на хладилника. Студентски тост за родителите: - За тези, които мислят че ние тук учим! Бисери по телефона:- На екрана ми излезе нещо и не иска да се махне! Един четириъгълник с един триъгълник, с две черти дето се събират по средата... - Прилича ли ви на писмо? - Баш ще е писмо, шъ знайш!