Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните), излиза
за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове
за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:
- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате
сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на
интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от
средно-статистическите?
Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:
- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо...
- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Час пик в мeтрото. Във вагона пиян мъж минава през тълпата. Бута хората усърдно, накрая една жена не издържа и му се кара:
- Господине, къде сте тръгнали, не виждате ли колко хора има. И ако е за изхода, току-що го минахте.
Пияният се усмихва:
- Нееее, аз съм за вагон-ресторанта.