- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х@й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „ А на х@я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката за по география за чий х@й е дошла? — И аз попитах същото! Катаджия спира шофьор: - Какво става? Да не би тук левият завой да е забранен? - Не, просто е платен. Всеизвестната реплика на Червената шапчица към Кумчо вълчо. - Яж ме Кумчо вълчо, колкото повече ме ядеш, толкоз по-хубаво ми става. Всеизвестната реплика на Малвина към Пинокио. - Лъжи Пинокио, лъжи колкото лъжеш по-хубаво ми става. Всеизвестна реплика на духа от лампата към Аладин. - Търкай Аладине - колкото повече, толкоз по-хубаво ми е. Няма нищо по-приятно от усещането за изпъленен съпружески дълг, даже и ако по погрешка си изпълнил дълга на някой друг. Европейците винаги са се стремили да опознаят удоволствията и материалните блага. Сега те имат много материални блага. Китайците винаги са се стремили да опознаят човека. Сега имат много китайци.