Събота, 8 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°
С всяка изминала година осъзнаваш горчивата истина, че на твоята яхта никога няма да има площадка за хеликоптер.
Бисери 3,367 прегледа
Следващ →

Още вицове

Няколко студента в края на успешна сесия решили да съберат последните си стотинки и да си закупят алкохол за предстоящия купон. Парите обаче стигнали само за една бутилка водка. Пред вратата на квартирата, в която ще се състои купонът момчето носещо бутилката я изпуска и тя става на парчета. Всички приятели започнали да се вайкат, да псуват, да се тръшкат - само виновникът стои с ръце в джобовете и си трае. Виждайки това негово поведение другите започнали да го упрекват, че хем ги поканил, хем събрали последните пари, хем счупил бутилката, а сега даже не се ядосва. Тогава виновникът си изважда ръцете от джобовете и показва двата си откъснати ташака с думите: "Зависи кой как го изживява" Питат един студент как е минал изпита му. Той отговаря: - Като на църква! - Е как като на църква бе? - Ами така професорът задава въпрос, аз се кръстя, после аз отговарям и той се кръсти. Последен изпит. Студент влиза в залата половин час преди края на изпита и сяда да пише. Предава листа си доста след края на изпита. Професорът отказва да го приеме. Студентът пита ядосано: - Вие знаете ли кой съм аз? - Не и не ме интересува! - отговаря професорът. - Добре - тутакси се съгласява студентът, пъха листа си по средата на купчината с изпитни работи и усмихнат излиза от залата. Мъж се изповядва: - Отче, съгреших. Вървя си в парка и зад един храст виждам Той и Тя. - Не е грях, чедо. Това е нормално. Не се притеснявай! - Да, ама зад друг храст видях Тя и Тя. - И това не е грях. - Ама зад третия храст видях Той и Той. - Ех, синко… а ако беше дошъл преди пет минути, щеше да видиш Аз и Аз. Когато компютърът покаже: "Поставете диск#2" , не бързайте, първо извадете диск едно... даже и да сте сигурен, че можете там да пъхнете два.
Реклама — Зона 3 (728x90)

Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов