Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика: -Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището. Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички. На другия ден ни спира една жена и ни казва: -Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили! Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб... Сахара, жега, 55 градуса, самотен пътник язди една камила. Изведнъж камилата стъпила на криво и се контузила. До най-близкия оазис имало два дена път, а водата на пътника вече била на привършване. И докато човекът вече си мислел как е протекъл живота му и дали ще отиде в ада или в рая, видял в далечината надпис "Ремонт на камили!". Приближил се той и какво да види наистина имало сервиз и някакъв човек вътре. - Извинявай, на камилата ми й има нещо и няма да мога да стигна до следващия оазис, ти си ми спасението, ще можеш ли да я оправиш? - започнал да обяснява човека. - На канала! - казал монтьора. Човека веднага завел камилата на канала, монтьорът взел две тухли и с точен и премерен удар, ударил камилата по топките. Тя така подскочила и препуснала сякаш нищо й няма. - Ама какво направи бе, камилата ми избяга сега ще умра от жажда, как ще я настигна. - На канала. Треньор от юношеската спортна школа обяснява на млад спортист: - Колко пъти съм ти казвал, Петров, че това е троен скок! И 16 метра трябва да се скочат на три пъти, а не наведнъж! Всичко хубаво се постига с цената на голяма болка. Много българи търсят по-добър живот във Великобритания, но само Петър Стойчев го прави с хитрост - като преплува Ламанша.