Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
- ... последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата...
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
- Уважаеми пътници, добре дошли ...
- Госпожо професор, помните ли, че миналата година ми писахте тройка по съпромат? Дълго не можех да си намеря място и сега мога да ви кажа, че вчера съблазних вашия мъж!
- Скъпа моя. Миличка. Няма да повярваш, но преди 25 години пак писах тройка на една студентка. И пак по съпромат. И тя също дълго време не можеше да си намери място. Това беше майка ти...
Забелязал съм, че дори хората, които твърдят, че всичко е предопределено и ние нищо не можем да направим, за да го променим, дори и те се оглеждат преди да пресекат улицата .-Стивън Хокинг