Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз... не знам, ах колко се срамувам... за първи път ми е... много съм притеснена...
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо...
Австралия. Покрай пътя се е проточила ограда за защита от животни. До нея се движи кола с мъж и жена. Жената казва на мъжа:
- Скъпи, помниш ли, преди 40 години ние пак минавахме по този път, не издържахме, спряхме, ти ме подпря на тази ограда и ... Хайде да направим същото и сега!
Мъжът с радост се съгласява. Спира колата. Излизат. Жената се опира на оградата и ... така. Сядайки в колата, мъжът пита:
- Скъпа, дори преди 40 години ти не беше толкова възбудена и страстна, колкото сега. Защо стенеше и пищеше така... На какво се дължи това?
- Ами защото преди 40 години по оградата не течеше ток...