Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината! Защо на негрите са им широки ноздрите? Отговор: Защото са им дебели пръстите! Бащата на Иванчо отишъл на родителска среща. Учителят по физика се оплакал от сина му. Накрая таткото не издържал и казал: - Нищо немога да направя, господин учителю! Иванчо си е такъв - от едното влиза, а от другото излиза. Учителят по физика веднага го прекъснал: - Не може да бъде. Звукът не се разпространява във вакуум. Загубили се в пустинята французин, американец и българин. Нямали ни вода, ни храна и само им се привиждали разни неща. Но нещо заблестяло в очите им и когато стигнали там - една каса с ракия се подавала от пясъците. И без друго били обречени и решили да се напият до смърт. Пили, пили, изпили половината каса и когато отворили поредната бутилка от нея изкочил духът и им казал да си изберат по едно желание. - Да съм в Париж - рекъл французинът и мигом изчезнал. - Да съм в Ню Йорк - и американецът изчезнал. Българинът погледнал касата и рекъл: - Я ги върни да си допием пиенето. От днешната криза има няколко изхода, и всиччките са свързани с космодрумите.