Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: — От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: — Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: — А бе шефе, питбула много странно гледа! — Що бе да не е умрел!?! — Шефе, ти го каза… Основния аргумент на привържениците на тонирани стъкла в колите, че може да си чоплят в носа и никой да не види. Една мома се жени. Младоженците се прибират в спалнята, докато роднините празнуват на двора. Изведнъж момата изскача от спалнята разплакана, намира баща си и казва: - Тате, тате! Той иска да ме чука отзад! - Дъще, виж сега. Сега, така както си, дупето ти е като монета от 10 стотинки. Като ти направи това мъжът ти, ще стане като монета от 50 стотинки. Е кажи ми сега, струва ли си за 40 стотинки да се карам със зетя? Двама ловджии се срещат и единият се хвали,че кучето му може да кара кола.Качва кучето в колата и тръгват. Един полицай ги спира. -Как може да позволявате на кучето да кара колата? А ловджията отговаря: - Но то не е мое, аз само се качих на стоп. От градски кенеф се чува: - Хъъъ, хъъъъъ - в първата кабинка. - Хъъъ, хъъъъъ - във втората кабинка. - Хъъъ, пльок! - в третата. - Е, блазе ти... - Кво бе, изпуснах си часовника. След малко оттам пак: - Пльок. - Блазе ти. - Не бе, бръкнах да го извадя.