Писмо до някаква фирма:
Безкрайно се радвам за предложението ви да закупя вашия програмен продукт само за 399$. Но тъй като имам две висши образования, включително едно по финанси, счетох, че е икономически по-целесъобразно да използвам крак за
вашата програма, чието намиране ми отне 15 мин. (т.е около 25 цента). По такъв начин спестих на семейния бюджет, а значи и на бюджета на страната (тъй като просперитета на държавата е свързан с просперитета на всеки един неин гражданин) 398,75$. Искрено ви уверявам, че в навечерието на Коледа и за деня на Свети Валентин ще намеря начин да употребя достойно тази сума. Освен това, искрено съжалявам за това, че вашата многоуважавана фирма още не е могла да пусне кракове за своята продукция и като жест на добра воля ви изпращам крак за версия 19.
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:
- Ще ми дадеш ли?
- Не - отговорила тя.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Не.
- За последен път те питам …
- Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:
- Щом е така, ходи си пеш.
На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката.
- Марийке, ще ми дадеш ли?
- Да.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Да.
- За последен път те питам …
- Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал:
- Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.