Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците.
Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите:
- Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат.
Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва:
- 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях.
Командирът е поразен:
- И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им?
- Не, капитане. Видях ги през процепа под портата.
Някакъв циганин върви из къра, и изведнъж срещу него каца летяща чиния. Отвътре излиза малко зелено човече и му казва:
- Привет, жителю на тази планета!
- Мараба, комшу!
Човечето се обръща и с писъци побягва към летящата чиния:
- А-а-а! И до тука ли сте стигнали бе!