Футболен вратар си вървял по улицата, когато чул писъци от съседната сграда. Вдигнал поглед и видял, че от прозореца на четвъртия етаж излиза пушек и оттам се надвесва жена с бебе в ръце. - Помощ! Помощ! - викала тя. - Някой ще хване ли детето ми? Събрала се тълпа зяпачи, но никой не бил сигурен, че ще хване бебе, пуснато от толкова високо. Вратарят излязъл напред. - Аз съм професионален вратар - извикал на жената той. - Известен съм със сигурните си ръце. Пуснете бебето и ще го хвана, все едно улавям топка. Жената се съгласила. - Добре, когато пусна бебето, хванете го така, все едно, че улавяте топка. Тя преброила до три и пуснала бебето. Всички затаили дъх, когато вратарят се приготвил да го хване. Естествено, успял. Разнесла се облекчена въздишка, последвана от диви овации. Вратарят обаче два пъти го тупнал на земята и го изритал на петдесет метра по улицата. Разгневена жена влиза в компютърен магазин: - Поръчах си компютър "Пентиум", а вие сте ми продали "Самсунг"! Още си спомням как мама ме заведе на училище за първия учебен ден... И как тате ме отнесе след абитурентската вечер... - Искаш ли чай? - Зелен? - Зеленият вече го изпушихме. Малко момченце гледа дълго и внимателно новата си сестричка: - Много мъничка и някои детайли липсват, сигурно са я взели на някаква промоция!