Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе.
Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата.
И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път.
Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето.
След малко се свестява и си казва:
- Брей, те много съкратили приказката бе…
Красноречив пастор сравнява в проповед участта на грешника с участта на кораб, търпящ крушение сред морето.
- Тежките вълни се премятат през палубата! Платната са изпокъсани! Рулят се е заклинил! Корабът неотвратимо се носи към скалите! Какво му остава на клетника? Какво да стори?
Стар моряк се провиква възмутено от последния ред:
- Да пусне котвата, сухопътен плъх такъв!