Конгрес на учените. Обсъждат любовта. Става един и казва:
- Любовта е болест, която поваля всички в леглото.
Става втори:
- Чакайте, каква е тази болест от която никой не иска да се лекува? Любовта - това е работа.
- Почакайте, каква е тази работа, когато основният орган стои? Любовта - това е процес.
- Какъв е този процес, кагато пострадали няма, а двете страни са доволни? Любовта - това е изкуство.
- Какво е това изкуство, ако всички могат да го правят? Любовта това е наука.
Тук става възрастен професор и казва:
- Ама каква е тази наука, когато студентите могат, а аз - не.
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
Познал я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- МуУааахахахахаха аз не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Муаааахахахахах а аз съм кондуктора!