Семейството на английски лорд сяда до обядва. Осем човека сядат на масата и чакат най-малкия син на лорда, Роберт да слезе за обяд. Всички преглъщат, но никой не нарушава традицията и не започва да се храни.
Най-накрая в стаята се втурва момченце и със смутолевени извинения заема мястото си.
Лордът отбелязва с леден глас:
- Роберт, днес ти си позволи да закъснееш за обяд. За наказание няма да ти бъде сервирана любимата ти гъбена каша...
...След два дни... От дома тръгва погребална процесия с осем ковчега.
След тях тъжно върви малкия Роберт...
Ранна утрин. Дъщерята е за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник.
- Извинявай зетко - казва тъщата - мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат - момче, опъвай бабата или ти режем главата - ти к’во ша прайш?
- Ами бабо, к’во да правя, мил ми е живота.
- Че к’во чакаш тогава, турци ли да дойдат?