Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София. - През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.: - До къде е водата? - До глезените, Г-н Министър! - Спада или се покачва? - Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър! - Вече до къде е? - До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни. На един мъж детето му било сляпо. Отишал на врачка и тя му казала: - Детето ще пргледне тая вечер, но и бащата ще умре. Човека кво да прави - отишал в крачмата уж да умре без болка, пукал, пукал две ботилки изпукал, не го хваща... Излязал от кръчмата и почнал да се хвърля на улицата пред колите да си отиде по бързо, но нито една кола не го блъснала. Прибира се човека... звъни на вратата, жена му отваря запъхтяна и му вика: - Аре бе, комшията умря, детето прогледна, тебе още та няма! Един ден създателите на Уикипедия ще съберат цялата информация на човечеството и ще отлетят обратно... Влиза жена в стаята и казва на мъжа си: - Искам да ми купиш ново килимче. - Ааа..., без такива екстри! Ще си летиш с метлата! И все пак нещо трябжа да остане, дори това да е пепелта!