Младеж изпраща девойка от село на влака. На перона - тя е в купето провесена през прозореца - младежът й поднася букет от червени и бели рози. Девойката се протяга, поема го, вдиша от него дълбоко и възкликва:
- Много хубави червени рози!!!
А младежът отдолу:
- ИБЕЛИТИ СА ОТ МЕНЕ!!!
Да, ама тя го разбрала погрешно и:
- Много ми са плющи, ама влака ша тръгва...
Петров разглежда новата си подробна сметка от БТК и си мърмори на глас:
- Добрее, с Плевен съм говорил, ш`си платя; с Варна съм говорил - ш`си платя; с Добрич съм говорил - ш`си платя, ама с ДДС не съм говорил! Това няма го плащам!