20 °C
- Как можахте да оставите да ме оперира студент?
- Студентите трябва да се упражняват, а Вашият случай си беше безнадежден.
- Но докторе...
- Аз не съм доктор, аз съм апостол Петър.
Лекари
3,394 прегледа
Следващ →
Още вицове
Три студентки вървели към морето. Двете отказали на един готин тип да се качат в колата му. Третата приела. Като стигнали във Варна, пичът попитал:
- Защо ти прие?
Тя му отговорила:
- Едната ми приятелка учи география и не знае на кой полюс живее, втората учи история и не знае в кой век живее, а аз следвам математика и знам, че е по добре 18 см между краката, отколкото 180 км под краката.
В самолет седят мъж и жена, непознати. Тя чете книга - той наднича любопитно.
- Извинете г-це, какво четете?
- Историята на секса.
- И какво пише там?
- Пише, че на индианците са им най-дълги, а на поляците най-дебели.
- Ами да се запознаем тогава. Винету Знеполски!
Разговор между две блондинки, возещи се в кола:
- Тези мъже съвсем не могат да карат като хората!
- Не ми разправяй! Този отпред, даже не спазва дистанция - кара точно пред нас!!
Три приятелчета млади си говорят за секс възможностите на съпругите:
- Пичове, моята е като вулкан - толкова е гореща, че направо ме стопява!
- Моята е пък като ураган - само, като влеза вкъщи ми издухва с поглед дрехите..
- Моята е като мъртво вълнение..
- Аде, стига бе, ква е тая хава?
- Сериозно ли приятелче?
- Майката си е ебало хавери. На външен вид е толкова тиха и кротка, ама като го засмуче, не знаете кво става...
В едно купе пътували момиче, момче и борец. Hа момичето му станало топло и помолило момчето да отвори прозореца. Момчето се опитало да го отвори, но ръчката заяждала и той, колкото и да се напрягал, не успял. Тогава борецът му казал:
- Виж сега как става тая работа - и ударил с главата си стъклото.
Прозорецът се счупил и влязъл по-хладен въздух, а борецът поучително казал, като посочил главата си:
- Разбра ли бе. Не са важни мускулите. Тука е важно да има нещо.
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
