Беше оптимист: вярваше в края на света. Устен изпит. Студентка разплакана обяснява, че всичко си е научила, но от нерви е забравила и не може да отговори. Доцентът спокойно и казва да брои до 10. Убедена, че това е някаква терапия за успокояване, студентката послушно брои. Като свършила доцентът й поискал книжката, и пишейки двойка казва: - Когато нещо човек го знае, нервите не му пречат... Ърнест Хемингуей Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца. - Eто - каза майката. - Какво - попита Червената шапчица. - Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си. - Добре - каза Червената шапчица. - И си отваряй очите - каза майката - Вълкът. - Да. Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи. Една монахиня се возела в такси. Забелязала че шофьорът я гледа втренчено по време на пътуването. Попитала го защо и той казал: - Искам да те попитам нещо, но не искам да те обидя ! - Не можеш да ме обидиш. Била съм монахиня толкова дълго, че съм чула почти всичко. - Винаги ми се е искало монахиня да ми направи свирка. - Ами... Можем да уредим нещо, но при две условия. Не трябва да си женен и трябва да си католик. - Суууупер ! Не съм женен и съм католик ! - Добре. Отбий. Таксиметровия шофьор отбил и монахинята се захванала за работа..Малко след това таксиметровия шофьор се разплакал. - Защо плачеш, синко ? - Сестро, съгреших. Излъгах... женен съм и съм евреин. - Няма нищо. Името ми е Брус и отивам на бал с маски. - Само една невидима сянка те дели от смъртта! И сега какво ще правиш със своя жалък миг? - Ще продължа да го живея. Точно за това са миговете.