Учен заминава на експедиция в дълбоката джунгла. Преди да тръгне чел ужасяващи разкази за местните племена и войнственият им характер, затова си накупил всякакви оръжия и наел правоспособен водач.
Една вечер двамата седят пред огъня. Изведнъж от джунглата се чуват удари на там-там. Водачът казва:
- Не ми харесват тия звуци.
Ученият веднага вади оръжията, проверява ги, нарежда ги около себе си.
Ударите по там-тамът приближвата към тях. Водачът казва:
- Мдааа, хич не ми харесва тази музика.
Ученият хваща пушката, заляга и започва да се оглежда.
Ударите вече се чуват съвсем близо до тях. Водачът се обажда:
- Много, много кофти бие този там-там.
Преди да припадне от страх ученият, все пак успява да попита:
- Кое му е кофтито?
- Фалшиво свири, бе.... - отговаря водачът.
Нерде Ямбол, нерде Стамбул е работата, ама нейсе. Нашата Пътка Кърова, чистачката на входа, е по-експерт по Закона за етажната собственост, независимо от проблемите й с латиницата в личните й документи. Не знам до колко сте запознати с името Пътка, но има 26 Пътки в България. Хайде, името не е толкова колоритно - докато не решат да си вадят лична карта, международен паспорт... защото им предлага точно 2 варианта на латиница. Putka или Patka. Фамилията й оставям на вашата фантазия...