Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там! - Ходя на семинири "Как да почнем да печелим пари", "Тайните на успешните продажби" и др. - Има ли резултат? - Да, наскоро получих сертификат! Учителка изпитва ученик. - Разкажи урока! Ученикът мълчи. - Кажи поне заглавието на урока! Ученикът мълчи. - Какъв предмет учим сега? Ученикът мълчи. По едно време от задния чин се чува глас. - Леле! Тая вещица го разхожда из целия материал! Най-жестокото несъответствие в моето детство - разминаването на аромата на тоалетния сапун с неговия вкус... В градски автобус влиза дама. Оглежда се, но свободни седалки няма, а повечето от седналите са мъже. Изчаква малко някой да й предложи место за сядане, но никой не го прави. Тогава дамата казва високо: - Няма ли кавалери в автобуса? Прозвучава мъжки глас: - Госпожо, кавалери има. Места няма!