Петък, 7 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°
"Невинаги като начертаем в тетрадките си две прави можем да видим ,че те са успоредни , така че трябва да ги продължим и ще трябва да чертаем по чина,по коридора и после по улицата" Учителски
Бисери 3,630 прегледа
Следващ →

Още вицове

На бял мъж се родило бебе. Отишъл той да го види в родилния дом - гледа бебето мулатче. Тръгнал да бие жена си, а тя му обяснява: - Ами то като се роди беше бяло, ама аз нямах кърма и го дадоха на една негърка да го кърми. Та тя като го кърмила и то почерняло. Успокоил се мъжът, прибрал се в къщи, седнал да пише писмо на родителите си, да се похвали. Описал и случката с черната кърмачка. След няколко дни получава отговор от баща си. "Скъпи сине, едно време, когато ти се роди, майка ти също нямаше кърма. Затова те хранехме с краве мляко. Чудя се само защо чак сега ти поникнаха рога?" Девойка спира доктор на входа на поликлиниката: - Извинете, случайно да сте гинеколог? - Не, ветеринар! Но ако държите мога да погледна! Скорошните студове са били двойно по-силни, отколкото в метеорологичните прогнози. Оказало се, че прогнозите ги били правели от отдела, който изчислява инфлацията към НСИ(Национален статистически институт). Макгайвър и жена му се карат: Жената: Правиш от мухата слон. Макгайвър: Понякога. Отива при доктора двойка: - Докторе, я ни вижте по време на секс, Мисля, че нещо не е както трябва. Започват те да... Стонове, пъшкания, оргазъм. Доктора: - Всичко е наред. Не виждам никакви отклонения. Моля, 1.50 лева такса. Платили и си тръгнали. На другия ден пак. - Докторе, погледнете пак! И пак... Пак всичко нормално. Платили 1.50 лева потребителска такса и заминали. Когато дошли за трети път, докторът не издържал и казал: - Защо ме мъчите, бе хора? - Разберете, докторе, аз съм женен, тя е омъжена и не може да се видим нито у нас, нито у тях. Стая в хубав хотел е 150 лева, в евтин хотел е 50 лева, а тук плащам 1.50 и другите такси се покриват от Здравната каса.
Реклама — Зона 3 (728x90)

Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов