Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която имам (пазя я за специални случаи). Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата ми огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото осъзнах, че днес в офиса ще съм номер 1. Излязох от нас, вървях и виждах, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми. Но той успя да развали хубавото ми настроение само с едно изречение:
- Какво си облякъл бе, Трифоне???
Мутра се бие по главата, скубе си косата и нарежда:
- Требаше да слушам баща си, като бях млад... Ах да се е... Що не го слушах баща ми... Трябваше...
Вижда го негов колега и пита:
- К’во, бе Тиква, к’во толкова ти казваше баща ти, като беше млад?
- Е.а ли го, нали това ти разправям, че требваше да го слушам....