Двама се женят, на сутринта след първата брачна нощ съпругът пита жена си: - Скъпа, какво ще закусваме? А тя отговорила: - Любов, скъпи! На обяд той пак попитал: - А, какво ще обядваме, скъпа? - Любов, скъпи! Вечерта съпругът гледа жена си седнала на парното и я попитал: - Скъпа, какво правиш? - Подгрявам вечерята, скъпи! Прибира се съпругът, умрял от глад и се нахвъря да яде, а жена му седи сънена до него. Той се тъпче, тъпче и още с пълна уста нежно я прегръща и пита: - А ще дойде ли сега готвачката на този прекрасен специалитет с мен в спалнята? - Не знам. Сега ще звънна в ресторанта отсреща да я питам... Ходи си милиционерът през парка. Тъмно е. Приближава един храст, от който се чуват пъшкания и стенания. С плътен и респективен глас пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти, мъжът, да мълчиш , не питам теб. - По-любов! - отговорил му женски глас. Продължил пазителят на реда по пътеката и стигнал втори храст. С плътен и респективен глас пак пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - По-любов бе сладък,по-любов! - отговорил му друг мъжки глас. С разбирателен поглед пак продължил по пътеката. Стига трети храст. Запъхтяни стенания. Страст голяма. Задал дежурният въпрос: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - Че кой питаш.То тук друг няма. Добрите приятели могат да си простят всичко. Ревността винаги се ражда с любовта, но не винаги умира с нея Ларошфуко