Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина! Две блондита си говорят на летището и едната казва: - Абе виж го тоя самолет колко е голям... как така успява да литне? А другата отговаря: - Абе ти тъпа ли си? Я виж като е на небето колко е малък! Отначало таблицата на Менделеев се присънила на Пушкин, но той нищо не разбрал. Веднъж Румен Петков отишъл на коктейл в БАН . Всички там си говорели много приповдигнато и като се обръщали един към друг изреждали всичките си титли : " Господин професор доктор на науките еди-кой си , академик еди-кой си ......". На Румен Петков в един момент му писнало и им рекъл : - Приятели , тъй като аз съм само един обикновен педагог , наричайте ме просто "Учителю" . Мъжът е способен два часа да седи без да мърда и да гледа плувката, а да почака пет минути, докато жена му се облече не му стигат нервите!