20 °C
Жената на Мъри Стоилов имала любовник - Пешо Стафидката - дребен и слаб мъж.
Един ден Мъри отворил гардероба и го намерил, както се криел там, и бой, бой...
Жената си намерила друг - огромен як мъжага. Прибрал се Мъри, отворил гардероба, и като видял новия, се обърнал и попитал:
- А Пешо къде е?
Митко Иванков влязъл във фотото:
- Това е най-ужасната ми снимка! Приличам на маймуна!
- Трябваше да помислите за това, преди да се фотографирате, господине.
Спортни
2,425 прегледа
Следващ →
Още вицове
Татко, кога е рожденият ми ден?
- След три месеца, Гошко.
- Искам да ми подариш една сестричка!
- Не мога, Гошко, срокът е много къс.
- А защо не направиш това, което правиш във фирмата? Нали винаги казваш, че когато имаш много бърза поръчка, наемаш повече работници...
Знаеш ли, какво обичам да правя? Да отговарям на собствените си въпроси.
Пуснали в продажба огледало, което можело да говори и казвало само истината. Купила си го една пълна жена и си го занесла в къщи. Сложила го и застанала пред него:
- Огледалце, огледалце на стената - коя е най-красива на земята?
- Абе я се мръдни малко назад, 4е не мога да те видя цялата...
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?
В зоопарка:
- Тате, тате, виж каква страшна маймуна седи там!
- Браво, сине! Добре, че ми напомни. Мама помоли да не закъсняваме за обяд.
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
