Събота, 8 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°
Ранен следобяд, от радиото се носи тиха музика. След малко музиката заглъхва и се чува как водещият шепне: - Нико, хайде сега изсвири нещо! - Няма! - Хайде бе, моля те! - Няма! Няма! Няма! После водещият с нормален глас: - Драги слушатели, току-що чухте изпълнение на "Капризи" от Николо Паганини...
Разни 2,688 прегледа
Следващ →

Още вицове

Вървят си наркоман и блондинка. Наркомана надрусан казва: - Глей ма, летят крокодили... Блондинката: - Ми нормално, есен е, отлитат на юг... Имам за теб две новини - добра и лоша: Добрата е, че ще ти спестя лошата...А лошата е, че няма да ти кажа добрата! В училище трябвало да напишат изречение, което описва реална случка от ежедневието и да съдържа рима. Дошъл ред и на Иванчо. -Прочети ни твоето изречение! -казала учителката на Иванчо. -Вкъщи газих саламура, тя ми стигна чак до коляното. -Но, тук няма рима! -Щеше да има и рима госпожо, ако беше повече саламурата.... Качил един едно маце на стоп и почнал да му се пуска. Мацето се опъва и вика: - Спри тук да слезна. Той се пищисал и спрял, а тя дим да я няма, ама си забравила чантата. Върнала се и чука по прозореца. - Какво има сега? - пита шофьорът. - Дай ми чантата. Отворил той прозореца и казал: - Вземи си я сама. Мацето се навело да я вземе, а нашия бързо затворил прозореца и я приклещил за врата. Излезнал бързо и оправил мацето. Като свършил гледа един овчар да го зяпа от поляната. - Ей, голяма работа е това леката кола. - рекъл овчарят. - Колко струва? - Ами към 50000 марки. - Абе аз за кола не знам дали ще събера, ама за една врата с прозорец все ще намеря пари. Мутра кани колегите си на рожден ден на вилата. Яли, пили, а на сутринта мутрата се събужда на една ливада и вижда че му няма костюма Версаче, Ролекс-а и мобифона. Бързо привикал групата и започнали да издирват крадеца. Търсили, търсили и напипали един скитник, у когото намерили всичко. Притиснали го и той започнал да разказва: - Събуждам се аз сутринта на ливадата, дето си спя обикновенно и гледам - до мен един костюм. Аз си викам - "я хубаво нещо, трябва да го взема" и го взех. След това се обръщам и гледам един часовник. Не съм виждал часовник от пет години. Взех и него. После гледам телефонче с антенка. Направо не помня откога не съм виждал телефон. Взех и него. След това гледам един гол задник. Направо не мога да си спомня откога не съм виждал жена. Та взех, че... В този момент мутрата се обажда: - Стига, стига, пуснете го момчета. Костюмът не е мой, часовникът за първи път го виждам и телефонът не е моят...
Реклама — Зона 3 (728x90)

Нашият страх - това е източникът на храбростта за нашите врагове. - Томас Ман