Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката… Разговор във влака: - Да си призная, аз съм дева. - Какво, наистина ли? - Не, по хороскоп. А мъжът ми е овен. - По хороскоп? - Не, наистина. По време на концерта Андреа случайно си показа 10 пъти гърдите. Иванчо изцапал прозореца на класната стая и директорът го наказва: - До обяд да си боядисал всичките птозорци на първия етаж! След като Иванчо бил готов отива при директора и му казва: - Шефе, остана малко боя, да боядисам ли и рамките? Самотна клиентка: - Един чай с Ром! Студент сервитьор: - Мога да ви предложа с Българин.