На улицата вали проливен дъжд. В заведението влиза съвършено сух човек. Всички го зяпват:
- Как така не се намокри?!
- Ами вървя си аз така - бавничко, внимателно, между капките...
Завряният зет Малинов, иначе кротък, но изтормозен до крайна степен човек, хванал тъща си, провесил я през терасата и и говори:
- Трифонов от съседния вход гръмна тъща си с ловната пушка, Колев я удуши, вещицата, а Иванов премаза главата и с чук... Аз не съм садист и те пускам... Живей, ма!!!------------------------------------------
Пояснения за героите:
Трифонов - оправдан - нещастен случай при лов на едър рогат добитък;
Колев - оправдан - временна парализа на мускулите на ръцете;
Иванов - оправдан - той кротко си забивал пирон в стената, когато тъщата сама се завряла под чука;
Малинчов - оправдан - тъща му била просто ангел и сама си полетяла от терасата...