Мисис Смит приготвя вечерята, когато в кухнята влиза малкия Робърт. - Миличък, какво прави цял ден? - Играх си на пощенски раздавач. - Пощенски раздавач? Как стана това, след като нямаш писма? - А, имах огромна купчина. Намерих ги в една стара торба на тавана, здраво завързани с панделка. Пуснах по едно във всяка кутия на нашата улица. - Докторе, какво може да направим за моята болест? - Опасявам се, че вече е твърде късно... Сама знаете, че е неизличимо... - Но докторе не може да не е възможно да се направи... - Хмм, добре ще ви дам свещи, трябва всеки ден да ги поставяте - ако има нещо което да помогте - това ще е... - Докторе, къде трябва да ги поставям? - Че как къде пред иконата в църквата... Върви Зайо из гората и на една полянка гледа - играят си няколко мечета. - Какви сте вие бе? - Мечета. - А къде е майка ви? - Отиде за мед в гората. - Само да я набарам, така ще я наеба, ох! И си продължава по пътя. На другия ден - пак така. Мечетата казали оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите до полянката и чака. Зайо пак идва: - Къде е майка ви бе, мечета? - Отиде за мед. - Ох,само да ми падне на тръбата, така ще я наеба! Меца изскача от храстите и го подгонва Зайо. Той обаче се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там. Зайо Байо я заобикаля отзад. - А,бе, Мецо, не съм такъв, ама нали обещах на децата... Целомъдрен съпруг към младата си жена: - Скъпа, аз първият ти приятел ли бях? - Да, скъпи - отговаря честно тя. - Колко се радвам, наистина!!! - И аз! С останалите петдесет направо си легнахме без да се запознаем, пък камо ли да станем приятели..... - Кашляйте, - казва докторът на пациента. Той кашля. - Моля, още веднъж, - казва докторът, - по-силно. Пациентът кашля с все сила. - М-да, - казва докторът, - често ли имате такива пристъпи на кашлица?