20 °C
На опашката пред портата на Свети Петър си говорят двама мъже:
- Ти от какво умря попитал първият?
- От сърдечен удар. А ти?
- От студ. И как така умря от сърдечен удар?
- Един ден ми се наложи да замина за командировка и оставих жена си сама. Тръпки ме побиваха че ще ми изневери затова не заминах, а се прибрах късно вечерта. Преобърнах цялата къща и не намерих никой. Толкова се зарадвах, че получих сърдечен удар.
- Хахах е ти си братле не само глупак ами и тъпак.
- Е как пък тъпак, айде за глупак може ама...
- Трябваше да провериш в хладилника. Сега и двамата щяхме да сме живи.
Семейни
2,893 прегледа
Следващ →
Още вицове
Диалог:
- Ти кой си?
- Аз съм вълшебния джин, ще ти изпълня три желания.
- Ихаа, кеф...
- Хайде, казвай, че няма време.
- В общи линии искам: да хапна, да пийна от сърце с приятели и една много навита жена, да се изчукаме!
- Нямаш грижи! Сим-силадин!!!
И готово:около него приятелите му викат "Горчиво!", а той седи костюмиран на празничната маса с булката.
Трябва да се мисли, какво си пожелаваш...
Когато жената греши, мъжът върви точно след нея.
Въпрос: Какво е общото между блондинка и бутилка бира?
Отговор: И двете са празни от гърлото нагоре.
* Който се разплуе, завъждат му се червеи.
* По-хубаво е да правиш смях, отколкото да се смеят на тебе.
* Работата денем, веселото вечер.
* Ако не бяха жените, нямаше да има и скъпотия. - Хабинас
* Щом като знаем, че ще умрем, защо да не живеем?
* Щом си добре - лицемерни приятели много; няма ли полза - отвръщат безсрамни лица.
* Точно така се измъчва скъперникът: гълта на гладно слюнки, брои си парите и чака крадци.
Една весела мъжка компания се събирала почти всяка вечер в една кръчма. Един от тях бил пелтек, но много приказлив. Веднъж компанията решили да му скроят номер:
- Ако проговориш, плащаш цялата сметка.
Цяла вечер приятелите поръчвали и не спирали да го дразнят, за да проговори. По едно време единия от компанията казал:
- Знаете ли, че пелтека имал две бенки на оная работа? Компанията прихнала. Минал час, два, а те не спират.
Накрая пелтека не издържал и се обърнал към този, който пуснал приказаката за бенките:
- Аз ще п - п - п - п - плаааатя сметката, ама да зззззззззнаеш, че жжжжжжжена ти е клю - клю - клю - карка!
„Когато всичко е загубено, остава бъдещето.“ Каролина Анна Бови
