Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина! Най-добрият край на спор с жена - прави се на мъртъв. - Виждал ли си слон да се крие на дърво? - Не! - Ами нали се е скрил, как ще го видищ! Началник се кара на пилот на пътнически самолет: - И друг път по-внимателно обмисляй какво говориш по микрофона на пътниците!!! Онзи ден си им казал И така, преди да подходим за кацане, искам да се сбогувам с всички Срещат се двама пияни. Единият пита: - Еееййй, ззннаййшшш ллии ккколккуу ее ччъссъъ? - Ъъ - хъъъ. - Бблъггуудърряя.