20 °C
Горския:
- Не знаете ли, че лова на зайци сега е забранен?
Ловеца:
- Зная, но стрелях при неизбежна саоотбрана.
Разни
1,762 прегледа
Следващ →
Още вицове
Един борец влиза в зеленчуков магазин и казва:
- Един хлеб.
Продавачът смутено му отговаря:
- Ама това е плод-зеленчук, господине.
Не продаваме хляб.
Борецът се ядосал и бой, бой...
На другият ден борецът пак идва и иска хляб.
Продавачът му отговаря, че тук не се продава хляб и бореца отново бой, бой...
На третият ден борецът влиза, а продавача още
от вратата му казва:
- Ето ви хляба, господине!
- Аз хлеб си купих от аптеката. Дай едно кисело млеко.
А Иванчо така и не успя да напише думата "щастие" с буквите "д","у","п" и "е"...
Терористичната групировка Ал-Кайдa пое върху себе си отговорността за създаването на Азис.
Аврам среща стария си приятел Моше и му казва:
- Моше, искаш ли да купиш от мен на половин цена голяма партида панталони - последен писък на модата?
Чувайки "половин цена" и "последен писък на модата", Моше купува партидата без да се замисли, но след известно време забелязва, че всички панталони са само с един крачол. Пухтейки от възмущение, той притичва при Аврам и крещи:
- Какво си ми продал? Невъзможно е да се обуят!
- Моше, не забравяй, че ти ги продадох на половин цена!
- Ах, да, действително.
След няколко дни Моше среща Изи и със същия номер му продава цялата партида. После Изи я продава на Срули, Срули на Соломон, Соломон на Марк и т.н. Така панталоните в течение на две години преминават от един евреин в друг, докато един от тях - Яков - не решил да провери стоката преди да даде парите. Откривайки номера, Яков се възмущава:
- Самуил, какво ми предлагаш? Не стават за продажба!
- Как да не стават? За две години целият квартал забогатя от тях!
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата:
- Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо!
- А, не мога! Бързам за Белград!
Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала:
- Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала... Белград ли беше...? София ли беше...?
Хората изискват свобода на речта, за да компенсират свободата на мисълта, която избягват. - Сьорен Киркегор
