София. 8,30 сутринта. Светофар на Дондуков. Бавно и тихо спира Майбах. От вътре се чува приглушена музика. Вебер. До него с изтъркани спирачки, пердета с пискюли на прозорците, цветомузика(гърми Софка и Устата) , тасове на Мерцедес, 2 тръби от зад, лепенки на Recaro, оранжеви булани по седалките и т.н. спира Голф 3 ПК. Въпреки изброените от мен "оптични екстри", не си е сложил ел-стъкла и за това след идноминутно навиване успявя да отвори прозореца.Чука на задното стъкло на Майбаха.То плавно се отваря и от вътре любезен господин: - (учтив, но равномерен глас)-Добро утро, с какво мага да Ви бъда полезен младежо? -(нахакан с една ръка на прозореца и дъвчещ дъвка)Аее батка убава ли е тази кола, дет’ са возиш на нея? -(смутен)-Добра е -да..... -Ааааа, Щот’ глеам не ги карат мноо..... Този член отдолу няма да го пипаме повече, защото колкото повече го бараме толкова по-голям става. Обяснение на учител по математика Двама не са се виждали от известно време и си говорят: - Какво ново с тебе? - Ами... жена ми ме напусна вчера. - Ех, какво да ти кажа... Иди в кръчмата и се напий, ще удавиш мъката. - Няма да стане. - Защо, нямаш пари ли? - Пари има. Мъка няма. Майката на Иванчо му дала бонбони. Той отишъл при Марийка и й се похвалил. Тя поискала да си вземе и бръкнала в джоба му и възкликнала: - Уйййй! Иванчо: - Уй та, бонбоните са от другата страна! Всеки си има фотографска памет. Някои просто нямат лента.