Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците. Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите: - Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат. Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва: - 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях. Командирът е поразен: - И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им? - Не, капитане. Видях ги през процепа под портата. Мъж съобщава тактично лошата новина на жена си: - Скъпа, от днес ще говоря за майка ти или добро, или нищо. - Докторе, в депресия съм. - Най-доброто лекарство за това е да се отдадете и потопите изцяло в работата си. - Ама, докторе, аз съм общ работник и бъркам бетон . Иванчо, баща му и майка му спят в едно легло. Иванчо по средата. Бащата побутва Иванчо и казва: - Кажи на мама, че татко ти я кани да се повози на влака. - Мама каза, че не иска. - Кажи на мама, че я каня пак. - Мама каза, че отново не иска. След известно време майката побутва Иванчо: - Кажи на баща ти, че съм съгласна да се повозя на влака с него. - Татко каза, че вече е заминал с ръчната дрезина. Четири сутринта! Наточен рибар, става, пийва едно кафе, взима такъмите и тръгва бодро към колата. Излиза навън, як дъжд, гръмотевици, облаци. Замислил се, пък се върнал. Влиза в спалнята, съблича се и пак си ляга до жената. Тя в просъница: - Каквоооо ставааа? - и го гушка. Той: - Аааа, ужас е навън. Дъжд като из ведро, гърми и тряска. Тя: - Пък мооя, глупаааак отиде на риба.