В един хладилник са наредени едно до друго десет яйца. Първото смушква второто: - Оня, десетият, никак не ми харесва! Никаква корпоративна култура няма. Чист пънкар! Гледай го как се самоизтъква! Я му предай на тоя х-й сплескан, че ние тук сме екип, и не търпим индивидуалисти! Вторият на третия: - Първият ме помоли да предам, че десетият се дели от екипа. А ние сме сплотен колектив, един за всички, всички за един! Третият - на четвъртия, четвъртият - на петия, петият - на шестия, шестият - на седмия, седмият - на осмия... Осмият на деветия: - Я, колега, кажи на оня рошавия, че ние всички трябва да се държим заедно! Деветият на десетия, побутвайки го: - Знаеш ли какво, приятелче... Ти не се вписваш в екипа. Ние тук имаме корпоративен дух, тийм-билдинг, тъй да се каже... Като едно семейство сме... Ние сме корпорация... Трябва да се държим заедно... Десетият: - Колко! Пъти! Да ви повтарям! АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИИИИИ!!! Разказва един, завърнал се от сафари: - Като ме срещна един лъв и нищо не ми направи - вероятно ме е помислил за слон.. - Защо мислиш така?! - Знаеш ли каква голяма купчина направих... Защо не прекръстят "Паркинги и гаражи" на "Паяци и скоби"? Алпинист пълзи по отвесна стена. Старае се човекът, пъхти нагоре сантиметър по сантиметър. Точно преди върха, на едно малко ръбче се е хванал някакъв йога. Виси на дясната си ръка, а в лявата държи книжка и си чете. - Ти къв си, бе? - задъхано пита алпинистът. - Йога. - отговаря йогата без да откъсва поглед от книжката. - Верно ли е това, което разправят хората, че вие йогите можете всичко? Йогата наплюнчва пръстите на дясната си ръка, прелиства страницата: - Лъжат бе... На репетиция на духов оркестър диригента прави забележка: - Втория тромпетист свири фалшиво! Глас от оркестъра: - Втория тромпетист още не е дошъл. - Добре, кажете му като дойде.