Иванчо и Марийка правят бурен сексуален екшън в кревата. На симпатягата, секунди преди сюблимният момент му се приходило в нужника ужасно много. -Мими, връщам се съвсем скоро! Не изключвай любовният мотор! -Няма Иванчо! Пъхнах пръста в стартера и няма да го изкарам, докато не се върнеш! По време на комунизма двама братя арменци живеели в България. Единият не издържал на режима и казал на другия: - Киркор, аз ще бягам - ще се връщам в Армения. Ти няма ли да дойдеш? - То хубаво да дойда, Гарабед, ама дали там ще е по-добре от тук? Виж какво ще направим. Ти отиди и след месец ми прати снимка. Снимай се пред паметника на Атраник Войвода (арменски национален герой). Ако си прав пред паметника - значи всичко е наред, арменците сме прави, горди, доволни, там е добре и аз ще дойда. Ако си седнал на пейката пред паметника - демек си клекнал, значи и арменския народ е приклекнал, склонил глава и е лошо там. - Добре, Киркор. Отишъл Гарабед обратно в Армения. След месец Киркор получава снимка по пощата и се опулва: паметника на Атраник Войвода, до паметника пейка, а пред паметника и пейката Гарабед се излегнал на земята... Той я гледаше с копнеж, слюнките му течаха, докато гледаше бронзовата й кожа, а крачетата й.. Той толкова силно я желаеше. Би я облизал цялата и би я изял, но тя не отвръщаше на чувствата му, кокошката на грил беше мъртва отдавна... Между приятелки: - Новият ни съсед е много музикален човек. - Защо мислиш така? - Вчера, когато дъщeря ми свиреше на цигулка, той ни счупи прозореца, за да я чува по-добре! - О, пуснали са ви от лудницата! - Да, под гаранция.