Стар морски вълк разказва:
- Веднъж корабът ми попадна в такава гъста мъгла, че не можех носа си да видя! Съвсем се бях отчаял, когато в далечината просветна светлина. Завъртях руля и се насочих право към светлината. Тя приближаваше все повече, все повече и ставаше все по-ярка... Накрая разбрах, че карам към огънчето на цигарата си...
Разказва един, завърнал се от сафари:
- Като ме срена един лъв и нищо не ми направи - вероятно ме е помислил за слон..
- Защо мислиш така?!
- Направих същата купчина...