Попитали Радио Ереван: - Какво трябва да направим, ако видим пред себе си малко зелено човече? След кратък размисъл радиото отговаря: - Да пресечете улицата, естествено! Иванчо казал на Марийка: - Марийке, ела довечера вкъщи - няма да има никой! Отива Марийка и наистина нямало никой! И Иванчо не бил там... На световна конференция на феминистките след официалната част, се събират да обменят опит българката, французойката и англичанката. По време на разговора те започнали да споделят мечтите си. Англичанката: - Ах, как мечтая да съм една сочна ябълка. Да ме гризат, да ме хрускат - докато свърша. Французойката: - Аз искам да съм сметанов сладолед - да ме ближат, да ме ближат да ме ближат - докато свърша. Българката: - Как искам да съм грамофонна плоча - да ме въртят, да ме въртят, като свърша да ме обърнат от другата страна и пак да ме въртят, и от време на време да ми сменят игличката... "Достойнствата на карате - това са благоразумието и смиреността." Гичин Фунакоши Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой. Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел. А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки. Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане. Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.