Възрастната жена вървеше към перона. Сърцето й се късаше, не искаше да си заминава, все пак тук живеят дъщерята и внука...А кога ли пак щеше да дойде, не знаеше...
До нея ходеше дъщерята и я държеше под ръка...На нея също не й беше весело..Внукът много се беше привързал към баба си...И той не искаш тя да заминава...Около тази тъжна компания с тежките куфари в ръце подскачаше весело зетят...
През зимата Иванчо и Марийка правят снежен човек. Когато човекът е почти готов Иванчо казва:
- Отивам да донеса един морков.
Марийка го подсеща:
- Донеси един и за нос.