Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си. - Ще ти дам един съвет, - казва шофьора на пънкара - познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш. Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва: - Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка... - Какво да направя - попитала монахинята. - Вдигай си фустата и ще ти дам прошка. Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´ - Глупачкоооо... Аз съм пънкаря... Тогава монахинята си свалила наметалото и казала: - Знам... А аз съм шофьора! Жената е като колата - изисква много внимание, време и пари, независимо от факта, че всяка година козметичните ремонти стават все по-скъпи... - Как се наричат запетайките по стените на тоалетните? - Срафити. Учителка пита Иванчо: — Иванчо, защо вчера не беше на училище? — Бях болен, госпожо… — Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен? — Не съм ходил, у нас си бях! — Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона. Учителката: - Деца, измислете изречение със словосъчетанието "..., както и очаквах...". Давай, Васко! - Татко се върна от командировка, и ми донесе подарък, както и очаквах. - Браво! Сега ти, Петьо. - Вечерта хвърлих захранка във вира, а на сутринта налових там цяла кофа риба, както и очаквах. - Много добре! Иванчо? - Катето Петрова от съседния клас прави хубави свирки... - Вън! И без родителите си не идвай! - Както и очаквах...