Песничка за Червената Шапчица
Недялко Йорданов
И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена Шапчица и Вълк.
Напук на всички правила,
той каза й: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена Шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.
Вървят Шерлок Холмс и д-р Уотстън по улицата. Холмс казва:
- Слушайте, Уотстън! Зад този ъгъл сега ще ви набият.
- Холмс! Аз винаги съм се възхищавал на логиката ви, но сега… Как можете да знаете, като не сте видели какво има зад ъгъла?
Завили зад ъгъла. Там стояли здравеняци с бухалки. Нахвърлили се върху Уотстън и започнали да го налагат здравата. Отървал се като по чудо и хукнал да бяга. Скоро го настигнал Холмс.
- Холмс, как все пак се досетихте?
- Елементарно, Уотсън! Вчера минах оттам, облечен във вашия костюм, и ги напсувах.