Песничка за Червената Шапчица
Недялко Йорданов
И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена Шапчица и Вълк.
Напук на всички правила,
той каза й: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена Шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.
Закъсала кокошката за пари и решила да практикува най-древната професия. Наконтила се и тръгнала по горската пътека. Среща Мецан:
- Мецане, за пет лева съм твоя!
Мецан бил два месеца на мед и пчели и се съгласил. Оправил я, след което кокошката продължила. Срещнала вълка, който също я оправил. Навътре в гората тя срещнала заека. След малко Мецан и вълкът чули крясъците на кокошката. Отишли и що да видят - заекът скубе перата на кокошката едно по едно.
- Какво правиш бе, Зайо? - попитали те.
- Платил съм пет лева за нея! Искам я гола!